Росица Петрова - В сълзата на капчука, перевод

Тръгвам вече-
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях,
но след мене стъпки на кошута
ще разказват с тайнствени слова,
как в сълзата на капчука
съм посяла своята сълза.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Время - тронусь
Вечером в дорогу
Ветер косы чёрные колышет
Сколько б не осталось — Слава Богу
Каждый миг история запишет.
Подошла ко мне лесная серна
Слов её я не произнесу
Колдовство и мистика? Наверно.
Я не зря посеяла слезу.


Рецензии