Росица Петрова - Глупак е който от любов умира, пе

Глупците са наивници, които
минават през живота инкогнито,
а всъщност  във сърцата им напират
искри които  могат да дадат,
любов, която може да опива,
но нямат със кого да споделят
душите им самотни зеят празни
и дните им се струват безобразни.

Насладата къде е? Няма нищо,
защото във угаснало  огнище,
щом няма даже въгленче, което
дори за миг светулчица да стане,
остава да навява хлад в сърцето,
а той непоносимо е нахален.
Щом всяка нощ е тъмна като яма,
къде да се намери там наслада?

Глупак е който от любов умира,
а любовта в сърцето си убива.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Глупцам наивным людям-человекам,
Которые попрятались от века
Но их таланту в сердце не сидится
А он бы мог любовь им преподать
А человек достойно воспевать,
Но не с кем этой темой поделиться
И души их тоскующие праздны
И дни текут, по сути, безобразны.

Услады нет — её вы не найдёте
Погас очаг любви в водовороте
А потому что угли отсырели
И даже искры малой не оставил
И холод сильный сердцем вы узрели
Теперь уже согреетесь едва ли,
Подверженные темени и хладу
И где теперь найдёте вы усладу.

Глупец не может верить и любить,
Святое чувство только подавить.