Белые голубки

То не туча черная солнце заслоняла,
то орда османская Балканы изнуряла.
Сколько крови праведной на когтях у хищников!
День и ночь стоят полки доблестных защитников.

Белые голубки высоко летели -
сестры милосердные поле оглядели.
Полюшко усеяно скорбными костями
и не плугом вспахано - ядрами да рвами.

Без потоков малых пересохнет море,
так без вас, без слабых, не выстоят герои.
Вы спускались, божии, с красными крестами,
жизнь от смерти отделяя, погибали сами.

Жала пуль и бред тифозный, холода с дождями...
Пламя ран гасили вы нежными руками.
Сколько душ спасли - не счесть - сестры сострадальные,
Плевна, Шипка, Пловдив...  жгут свечи поминальные.

Вам, голубки белые, птицы поднебесные,
только дали светлые да сады чудесные.
В небесах чтоб Ангелы встретили неспешные.
Утоли ваши печали, агнцы безутешные.

Белые голубки - так называли первых русских сестер милосердия в русско-турецкую войну 1877-1878 гг.


„БЕЛЫЕ ГОЛУБКИ”
 Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
 БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

 Облаци катранени слънце ли обхванаха,
 орда отоманска бе – завладя Балканите.
 Колко кърви праведни в ноктите на хищници!
 Ден и нощ се бранят доблестни защитници.

 Бели гълъбици сред простори сиви –
 милите сестрици търсят войни живи.
 А полето бранно с кости е постлано,
 не е с плуг орано – от снаряди ями.

 Както без реките слабо е морето,
 тъй без вас, сестрите, героите не светят.
 С божата си същност с кръст червен отивате
 и живота връщате, и сами загивате.

 Жилят безучастно студ, куршуми, тифоз...
 Раните, опасните, с нежна длан гасите.
 Души безброй спасихте, сестрици милосърдни.
 Плевен, Пловдив, Шипка... – геройска смърт прегърнахте.

 Гълъбици белички, птици поднебесни,
 чакат ви далечните паркове чудесни.
 Но не бързат ангели горе да ви срещнат.
 Вашата печал топят, птици безутешни.

 * Бели гълъбици са наричали първите руски медицински сестри в Руско-турската война от 1877-1878 г.
 Ударения
 БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

 Облаци катрАнени слЪнце ли обхвАнаха,
 Орда отомАнска бе – завладЯ БалкАните.
 КОлко кЪрви прАведни в нОктите на хИштници!
 ДЕн и нОшт се брАнят дОблестни заштИтници.

 БЕли гълъбИци сред простОри сИви –
 мИлите сестрИци тЪрсят вОйни жИви.
 А полЕто брАнно с кОсти е постлАно,
 нЕ е с плУг орАно – от снарЯди Ями.

 КАкто без рекИте слАбо е морЕто,
 тЪй без вАс, сестрИте, герОите не свЕтят.
 С бОжата си сЪштност с крЪст червЕн отИвате
 и живОта врЪштате, и самИ загИвате.

 ЖИлят безучАстно стУд, куршУми, тИфоз...
 РАните, опАсните, с нЕжна длАн гасИте.
 ДушИ безбрОй спасИхте, сестрИци милосЪрдни.
 ПлЕвен, ПлОвдив, ШИпка... – герОйска смЪрт прегЪрнахте.

 ГълъбИци бЕлички, птИци поднебЕсни,
 чАкат ви далЕчните пАркове чудЕсни.
 Но не бЪрзат Ангели гОре да ви срЕштнат.
 ВАшата печАл топЯт, птИци безутЕшни.

Красимир Георгиев - http://www.stihi.ru/2012/06/25/58, http://www.stihi.ru/avtor/fliorir