Росица Петрова - Шепа пръст, перевод

Тази есен е толкова пълна
със раздяла и сива печал
и въздиша постелята жълта
до гърдите на мрамора бял.

А китарата тъжно запя
твойта песен, приятелю скъп,
тя бе твоя най-верен другар
в дни на радост и в дните на скръб.

Тази есен е толкова тиха,
само птици размахват криле
и очакват душата ти свита
с тях да тръгне без впряг и коне.

Шепа пръст в накипялата жал,
ще напомнят на теб и на мене,
че човек е напразно живял,
щом доброто, живота отнема.

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Эта осень откликнулась делом
Дверь с печалью срывает с петель
И нам стелет на мраморе белом         
Свою жёлтую чудо-постель

И гитара тебя поддержала
Твоей песней, мой друг дорогой
Вы с гитарой остались друзьями
Вам ещё не пора на покой.

Эта осень ведёт себя тихо
Только крылья слышны журавлят
Их душа посетит щеголиха
И они без коней улетят.

Горсть земли нам поможет от боли
И напомнит настойчиво нам
Человек натирает мозоли
Но они не важны временам.


Рецензии