Юрий Зозуля Не оставляя рубежи Не напускайки преде

„НЕ ОСТАВЛЯЯ РУБЕЖИ...”
Юрий Зозуля
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ НАПУСКАЙКИ ПРЕДЕЛА

В предели зрели поглед вплели очаквахме промени смели,
с очи, за подлост ослепели, с души превити пак и пак...
Погубвайки се лудо, спяхме, от таз тъга за да се махнем;
така без ласки подивяхме в конфликт със своята съдба!

Платната ни поизбеляха, без порив за надежда бяха,
въжета всекиго държаха: към таз земя закрепостен...
В покой земята твърда беше, но друго искахме да срещнем:
да стане скоро още нещо – сърдечен разрив в светъл ден!

Щастливо да умреш – прекрасно, но рядко идва таз опасност,
по-често просто безучастно животът ни излита в дим...
Но даже в нова радост ние от свободата пак се крием,
вървим по навик след „ония” – след погледа си стар вървим!
 

Ударения
НЕ НАПУСКАЙКИ ПРЕДЕЛА

В предЕли зрЕли пОглед вплЕли очАквахме промЕни смЕли,
с очИ, за пОдлост ослепЕли, с душИ превИти пАк и пАк...
ПогУбвайки се лУдо, спЯхме, от тАз тъгА за да се мАхнем;
такА без лАски подивЯхме в конфлИкт със свОята съдбА!

ПлатнАта ни поизбелЯха, без пОрив за надЕжда бЯха,
въжЕта всЕкиго държАха: към тАз земЯ закрепостЕн...
В покОй земЯта твЪрда бЕше, но дрУго Искахме да срЕштнем:
да стАне скОро Оште нЕшто – сърдЕчен рАзрив в свЕтъл дЕн!

ЩтастлИво да умрЕш – прекрАсно, но рЯдко Идва тАз опАсност,
по-чЕсто прОсто безучАстно живОтът ни излИта в дИм...
Но дАже в нОва рАдост нИе от свободАта пАк се крИем,
вървИм по нАвик след „онИя” – след пОгледа си стАр вървИм!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Юрий Зозуля
НЕ ОСТАВЛЯЯ РУБЕЖИ...

на рубежах довольно зрелых, мы – ожидали перемены;
закрыв глаза на все измены, мирились с жизнью вновь и вновь...
безумно тратя себя, – ждали, спасаясь в собственной печали;               
мы так без ласки одичали, от рук отбившись у судьбы!..

а наши паруса линяли, голубизну надежд теряли;
причалы каждого держали: не оторваться от земли...
тверда земля в своём покое! – а нам всё чудилось иное:               
вот-вот произойдёт такое, что – счастьем оборвёт сердца!..

от счастья умереть не страшно: столь редок случай сей опасный;
гораздо чаще, безучастно, – нас просто отпускает жизнь…
и даже радостные, вроде; мы, непривычные к свободе, –               
идём, приученные сроду: идти, куда глаза глядят!..