Траян Първанов - Изповед на придворния поет, перев

ИЗ „НОЙ-НОЖ” (1992)

Болно ми е... Ходя в тези мраморни салони,
из които тегнат чуждият и моят грях
и придворните вървят с изискани поклони
в живи маски скрили благородния си страх.

Больно мне, но посещаю я эти салоны
Хотя понимаю там лишь грехов наших прах
Придворные нижайше отвешивают поклони
И прячут под масками свой благородный страх.

В ъглите белеят статуи, които гриза
въздухът на царството Му с хладния си зъб,
а при нас отново няма никога да влиза.
Този, който задължително ни беше скъп.

Но и аз от Императора получих ласки,
щом в кръга Му знатен дълго чашата си пих
и замаяната свита винаги ми ръкопляска
подир ехото на всеки славославещ стих.

Тук са всички мои сътрапезници честити,
вдигали за Него в приеми възторжен тост.
Пълните им устни тръпнат стегнати и свити
и тежи в очите им красноречив въпрос.

Как така се случи? Трябваше да се отлага
тази смърт, превърната в действителност сега!
От очите им безчувствената лека влага
и на мен навява отегчителна тъга...

Смъртен е човек, но Императорът не може
ей така да си умре от Собствената смърт.
Сякаш повече отиваше Му блясъкът на ножа
или с болка да Го излекуват за последен път.

Ето... Тази сутрин неочаквано почина...
И защо? Той беше късно посред нас нощес!
Но намерим ли за Неговата смърт причина,
ще узнаем от Кого да се боим от днес.


(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Больно мне, больно мне... В мраморных этих салонах
В которых погрязли все поголовно в грехах
Подобострастны и утопают в поклонах
Скрывая под маской свой благороднейший страх.

Белые статуи точит и выгрызает безбожно
Ветра холодного царства небесного зуб
Но посторонним попасть к нам сюда невозможно
В этот закрытый и очень влиятельный клуб.

Я императором нашим учтиво обласкан
И выпиваю вино в этом знатном кругу
И до небес поднимается здесь рукопляска
Я ведь и одой ему разродиться могу.

Хор славославящих не источится на убыль
И прозвучал не однажды восторженный тост
Но почему так трепещут их жирные губы
И взгляд выражает красноречивый вопрос

Как так случилось, как смертушку не отменили?
Печальные реалии нынешнего дня!
Все из глаз бесчувственных слёзы обронили
И тоской-кручинушкой повеяло в меня.

Все умирают, умрут императоры тоже
Но встретить им сложнее естественную смерть
Сверкнёт однажды ножик,  смерть уготовит ложе
И больше он не будет ни жить и ни болеть.

Всю ночь кутил он с нами, а умер ранним утром
Нам не понять причину, хоть мир весь напряги
И как заметил кто-то — всезнающий и мудрый
Другого убоимся — его слышны шаги.