Докъто те очаквах беше друго;
сезоните се сменяха чрез теб.
Мечтаех да се случиш като чудо,
внезапно като тътен, като ек.
Сега не те очаквам и е тихо,
една такава семпла тишина..,
пресъхва в мене речното корито
и книжките със стихове мълчат.
Но, ах, да знаеш колко ми се иска,
когато се събудя призори
една душа с любов да ме притиска
към себе си, към себе си или
тъй както тишината ме потиска,
най-после да заглъхна като стих.
Сега не те очаквам
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112032902256
Свидетельство о публикации №112032902256
Рецензии