Касандра в мъжки панталони

Горко ти,
ако да разчиташ можеш
съдбовни знаци, тайни писмена –
денят ти ще е труден и тревожен,
животът – пълен със горчивина.

Роден за песни,
в участта човешка
провиждах идващия труден час.
Светът не ми повярва!
И с насмешка
отрече казаното с моя глас
и от светилището ме прогони,
и стъпка с крак пророчествата в мен.

И бях Касандра в мъжки панталони,
която вижда в утрешния ден.

Бях гол и беззащитен, бях обречен,
застанал пред съда на този свят,
и падаха над мен не сини вечери,
а вледеняващ дъжд и едър град.

И дишах ветрове,
и кашлях мълнии,
и на живота режещия ръб
и упреците,
с тъмна злоба пълни,
изпитах върху голия си гръб.

От болка кожата ми стана груба,
осъмвах загрубял и вкоравен…
Днес стара костенуркова коруба
надеждно пази крехкото у мен.

А крехкото е онова, което
звъни в стиха ми, в песните ечи,
и от което римите ми светят
на слънцето под жарките лъчи.

Но този свят е все тъй безразличен
към моя стих,
все тъй недоверчив,
и ми е много трудно да обичам,
да пея за добро, да съм щастлив.

Разбирам недоверието тъмно –
не вярвате на птицата у мен!
…И за Касандра няма да разсъмне
ни в Троя, нито в днешния ни ден;
ще я улучва с подигравка груба
на присмеха отровната стрела…

А вие
вярвате ли в славеи с коруби,
или пък в костенурки със крила?