ЛУДИЯТ
Знаете ли,
той е луд…
Луд го управлява.
Строг е и за кучи студ, но пък се раздава.
За бездомен и бедняк всеотдаен брат е,
прави се на смотаняк, а по ум Сократ е.
С доверчивост на глупак и инат безумен,
ръси обич за капак с нрав пресладкодумен.
И такъв е ден след ден, не е само поза,
лъч отлъчен,
изкривен, в издивяла проза.
Той наистина е луд, ала е обичан,
сее вяра, но и смут…
Как не е наричан…
За нахалника е стръв, но с надежди чуди,
за доброто тръгва пръв…
Светите са луди…
Свети луд, вълшебства знам
из сърцата наши,
но душата му от там гонят я апаши.
Срам е да я възтешиш, срам да й отвърнеш,
лудостта да осветлиш, след духа да тръгнеш.
Лудият лудува в мен и с любов играе,
дръзновен и усмирен върхове чертае,
слънчеви гнезда реди, вижда ме красива
пази ме от зли беди и ме прави жива.
"СВЕЧЕРЯВАНЕ НА ДОБРОТАТА"2011г.
Лудият
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112032807848
Свидетельство о публикации №112032807848
Рецензии