четейки Сонет №18
от Уилям Шекспир
Сравнявай ме със утринния щрих
на есента която се разлива
като мъгла, която те опива
подобно сътворения ми стих.
В роса, в която съм измила
очите си и свежия си лик
не ще се усъмниш дори за миг,
че моята душа е придобила.
Но времето, сезони щом мени
не съм ли на живота аз подвластна
във мигове на болка и на срив?
О, знам, че само докато е жив
човек чрез болката израства
където любовта да оцени.
Сравнявай ме със утринния щрих
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112032711800
Свидетельство о публикации №112032711800
Рецензии