Птици
на Олга Малцева-Арзиани
Думите, духовни жрици -
храма на поета…
Стрелочници,
самотни птици
порещи небето.
Прекосили океани, бедствия, тревоги…
Светлини са неразбрани в тъмните усои.
Тихи, кротки, люти, сладки, тъжни и игриви,
залюляват дни опасни, времена трънливи.
И рисуват необята в рими и сонети.
И разнасят красотата с детски чувства свети.
Прицел тих.
Дълбока вечер.
Блясък в небосвода.
Дързост, вик.
И връх отречен.
Изповед и ода.
С полета на гълъбица или на кондора,
сграбчват ни или ни галят в болка и умора.
Носят упрек гняв и сила, с благостта на Бога,
обич, вяра и надежда, биле в изнемога…
Предизвикват урагани, страсти и порои
и тъга по неразбрани истински герои.
Свидетельство о публикации №112032308496