Птици

ПТИЦИ
       на Олга Малцева-Арзиани
Думите, духовни жрици -
храма на поета…
Стрелочници,
самотни птици
порещи небето.
Прекосили океани, бедствия, тревоги…
Светлини са неразбрани в тъмните  усои.

Тихи, кротки, люти, сладки, тъжни и игриви,
залюляват дни опасни, времена трънливи.
И рисуват необята в рими и сонети.
И разнасят красотата с детски чувства свети.

Прицел  тих.
Дълбока вечер.
Блясък в небосвода.
Дързост, вик.
И  връх отречен.
Изповед и ода.
С полета на гълъбица или на кондора,
сграбчват ни или  ни галят в болка и умора.
Носят упрек гняв и сила, с благостта на Бога,
обич, вяра и надежда, биле в изнемога…
Предизвикват урагани, страсти и порои
и тъга по неразбрани истински герои.


Рецензии