ПРИНЦ СВЕТЛИНА
Дълбоко те взирам.
Мълчиш.
Тишина.
Душата пулсира– стопена слана…
Свети в лицето
с вълшебен нектар,
от мъдрост
и святост
на юноша стар.
Дълбоко те вдишвам.
Копнежна тъга
спира
в сърцето – жива река…
Мами ме,
мами
с ритъма глух...
Понася ме нега
на обич
и смут.
И пламва
внезапно
самотна луна…
Лицето ми ружа,
без бряг топлина,
няма
и румена,
сладко трепти…
И скача
сърцето да полети.
Съмнение, горест, свенливост, вина
превръща се всичко
в принц Светлина
далечен и близък,
отчайващо тих
и щедър до болка
жадуван мой вик.
Принц светлина
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112032310605
Свидетельство о публикации №112032310605
Рецензии