Ще си тръгна оттук
някой ден.
Завинаги…
и думите ще легнат. В тъмното.
Съня ми ще издишат
две глухарчета,
останали след вятъра.
По съмнало…
Ще наднича дъга
в някой друг.
С нови пътища.
С нови копнежи.
В опустелите нощни гнезда
чужда песен ще пали надежда.
Зад смълчаните в теб брегове.
По реката на зимните думи.
В разсъблечен до преспите ден
ще осъмне и моето сбогуване…
А Лодкарят ще търси земя.
С две весла спрял посоки…И хора.
В нас измолил последния бряг,
ще обърне веслата.
Нагоре…
сантимент
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112032204712
Свидетельство о публикации №112032204712
Рецензии