Татко...В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп,
ще запомнят тази тъжна есен
след която всичко опустя
без очите ти небесно сини.
В твоята напукана бразда
бяхме татко, толкова безсилни!
Днес сме само плахи ветрове
преживели тежката раздяла...
Мъката е дъно на море.
Но светът не би могъл да е
свят на обич всеотдайна,
ако част от него ти не бе.
Мъката е дъно на море
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112032000271
Свидетельство о публикации №112032000271
Рецензии