Хартийка на площада
крачеше навъсен листопадът
и подритваше хартийка по площадът.
Вятърът от нея стон донесе.
Взех я, поизчистих и листата
и хартийката заплака в рима:
- Тръгвам на далечен път, любима.
Ще се връщам нощем със луната.
Вятър от ръцете ми я грабна,
хукнах да го спра, ала напразно.
Листопадът се захили безобразно...
Капка дъжд по бузата ме парна.
Оттогава ме преследва в мрака
сребърният поглед на луната.
Свидетельство о публикации №112032000262
Бих искал да съобщя, че направи две преводи на вашите стихове. Оставянето на връзки към преводи. Елате и оценка на работата ми. Ако не ви харесва нещо, кажи ми.
Прегръщам. С топло сърце, Олег
http://www.stihi.ru/2012/03/20/11644
http://www.stihi.ru/2012/03/24/233
Олег Глечиков 24.03.2012 00:27 Заявить о нарушении