Сякаш вятър
в ръцете е спрял.
Скъсал ризата облачна.
С пъстри звуци
от дневния бал
На треви. И поточета.
Всички къщи у мене
зарил.
Всички дворове.
Всички есени
от дъждовна вода.
С тишина и без дом
в тях разплитал
оживялата зимна следа...
Сякаш вятър
в ръцете е спрял.
Или ризата облачна
снощи изгубил.
Минал напреко. Нейде след два…
Подивял от ненужни думи.
Само с черно мастило
рисувал очи.
По съня за мъгли
на дървото…
Ала още е куче,
догризващо в мен
всяка сутрин
костта на живота .
пролетен акварел
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112031905519
Свидетельство о публикации №112031905519
Рецензии