Kabo das tormentas

Връхлита палубата океанът –
вода и ярост, дива стръв и мощ,
по устните на щорма – бяла пяна,
ревящи ширини сред мрачна нощ;
разкъсани, плющят платна прогнили,
кълбят се облаците с цвят на мрак
и ураганът пак набира сили...
И аз опитвам пак.
И пак!...
И пак!...

Аз търся моя нос Добра Надежда
зад който не прииждат бури зли.
Но няма край стихията, изглежда –
вода и ярост, бури и мъгли...

Реват вълните, бездната бушува
и няма път сред кипналия ад.
С “Летящия холандец” ли пътувам,
или самият аз съм прокълнат?

Нали и аз прекръстих урагана,
защо не е надеждата добра,
защо кипи и ме залива с пяна,
и пукат стари мачти и ребра?

Отчаях се да чакам бриз попътен
и пристан верен, и спокоен ден.
Нима до край сред щорм и адски тътен,
ще плувам – стар и вече уморен?

Ще пресека ли финишната лента,
или надеждата е под въпрос?
Пред мен е вечно Cabo das Тormentas...
Добра Надежда е измислен нос.


* Cabo das Тormentas – португ. – Нос на бурите – първоначалното име, променено по-късно на нос Добра Надежда.