Олег Демченко Сегодня дома нет жены В дома ми няма

„СЕГОДНЯ ДОМА НЕТ ЖЕНЫ”
Олег Леонтьевич Демченко (1953-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


В ДОМА МИ НЯМА ДНЕС ЖЕНА

В дома ми няма днес жена –
ни дим, ни крясъци проклети,
а само чиста тишина
и слънчев лъч, пробил пердето!
Днес, вижда се, до късен час,
не хлопа старият хладилник,
машина шевна е без глас,
не дрънка като луд будилник;
и телефонът не пищи
с брътвежи буйни или кротки...
Тъй тихо...
Стихове пиши!
Или сипи си чаша с водка...


Ударения
В ДОМА МИ НЯМА ДНЕС ЖЕНА

В домА ми нЯма днЕс женА –
ни дИм, ни крЯсъци проклЕти,
а сАмо чИста тишинА
и слЪнчев лЪч, пробИл пердЕто!
Днес, вИжда се, до кЪсен чАс,
не хлОпа стАрият хладИлник,
машИна шЕвна е без глАс,
не дрЪнка като лУд будИлник;
и телефОнът не пиштИ
с брътвЕжи бУйни или крОтки...
Тъй тИхо...
СтИхове пишИ!
ИлИ сипИ си чАша с вОдка...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Демченко
СЕГОДНЯ ДОМА НЕТ ЖЕНЫ

Сегодня дома нет жены –
Ни копоти, ни криков зверских,
И столько чистой тишины,
И солнца луч на занавеске!
Сегодня, видно, до темна
Не будет хлопать холодильник,
Строчить машинка у окна,
Звенеть, как бешеный, будильник,
Из телефона чепухи
Не будут тарахтеть трещотки…
Так тихо…
Хоть пиши стихи!
Иль просто, выпей рюмку водки.

http://stihi.ru/2012/03/16/7362


----------

Руският поет и преводач Олег Демченко (Олег Леонтьевич Демченко) е роден през 1953 г. в с. Самашки, Грозненска област, Кавказ. Завършил е литературния институт „Максим Горки”. Автор е на седем стихосбирки, сред които „Березовый терем” (1998 г.), „Одинокое небо” (2003 г.), „Сквозь вечность” (2004 г.), „Молчаливый крик” (2006 г.), „Свидание с весной” (2008 г.). Има много публикации в списания като „Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Аероспейс”, „Авиарынок”, „Самолет”, „Очаг”, „Берегиня”, „Меценат и Мир”, алманаси, антологии и вестници като „Парламентская газета”, „Континент”, „Росиийский транспорт”, „Московская промышленная газета”, „Московская среда”, „Красная звезда”, „ВПК”, „Московский железнодорожник”, „Медицинская газета”, „Арсенал”, „Литературна Россия” и др. Над 10 години ръководи корпоративен вестник на отбранително предприятие, а от 2006 г. е главен редактор на няколко московски районни вестника. Превежда сонетите на Шекспир, които издадава в книга през 2012 г. Член е на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на журналистите на РФ. Умира на 15 август 2014 г. в Москва.