Изправен в себе си,
откъсвам думите…
Изсветляваме.
Тихи сме.
Грешни сме.
Господи,
нека утре поплачем за мъртвите.
Нека днес се помолим. За себе си…
За това,
колко много ни лъгаха.
Как ни плюха поред
във душиците.
Как живота на всеки е карта.
А пък нашият вече е жицата…
Как се лутахме –
слепи, недъгави.
В чуждо слънце…(При другите светеше.)
Как си стискахме в хлебец
животеца.
Като малки, наивни песове.
--------------------
Само тихо…помилуй ни , Господи!
Да не чуят децата, молим Те!
Утре, утре ще плачем за мъртвите.
Нека днес се помолим. За себе си…
акатист
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112031610060
Свидетельство о публикации №112031610060
Рецензии