Ловците слизаха
в деня си.
И думите напиваха
със вино.
Горите се надвесваха
в селата.
Как бавно в тях
светът умираше…
От тъмните земи
блестеше зима…
от стъпките
във нас отминали.
Там…долу,
в кръчмата опушен,
денят потъваше.
Под чуждо име.
…А сънищата идваха
и си отиваха.
Като момичета
от нямо кино.
Зад пясъчните залези
на синьото
уплашени
стените се отдръпваха.
В очите заблестяваха тогава
тържествените скелети на живите
…а сънищата идваха. И си отиваха.
Ведно с осъмналите пристани.
сцена
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112031505052
Свидетельство о публикации №112031505052
Рецензии