ШОК
Внезапно спрях.
Слушах мисълта,
как удара поема на съдбата.
Погледнах вените.
По тях кръвта
Синееше прозрачна, непозната.
Страхът заля
пространството пред мен,
на устните отчаян вик изписа...
Разкъса сетивата,
поразен,
потънах в пустотата с дъх стъписан.
Настъпи мрак.
И пропаст.
Бягство.
Ад погълна светлината на всемира.
Седях безшумен в този шумен град
и гледах как душата ми умира...
Но после...
Тръгнах.
Станах по-голям.
И по-ранен, но с раните по-силен,
узрял за жътва, обич да раздам
от зрънцето на медоносно жило.
"ВЯТЪРЪТ НА СТРАСТТА"2007г.
ШОК
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112031405574
Свидетельство о публикации №112031405574
Рецензии