ЗАД ЛЮКА
Капка дъжд се хвана за прозореца
на мощната му сигурна несигурност.
Отбрулила тревожната си облачност,
намерила душата си и себе си,
протегна пръсти.
Тръгна по пътечката...
Но сигурно
чистачките
се включиха,
направиха
две махови усилия
и капката изчезна
между шкурките
на черните почистващи гъсеници.
Стъклото не, не светеше усмихнато.
Една сълза се бореше с усилие.
Усилено и точно я улучваха
с протяжността си черните гъсеници.
И после?
После…
После от последното
усилие поеха молекулите
към сигурното нищо на надеждите.
А другите от облака заплетени
и тягата на земното притегляне,
потъваха
смирени и безименни
в пресигурното атомно присъствие.
"СВЕЧЕРЯВАНЕ НА ДОБРОТАТА" 2011г.
ЗАД ЛЮКА
© Copyright: Величка Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112031307616
Свидетельство о публикации №112031307616
Рецензии