Само бях чувал

САМО БЯХ ЧУВАЛ
                на жертвите на тероризма
Само бях чувал.
Беше спокойно.
Нямаше признаци,  за сблъсък, война!?
Отсреща къщата на дядо Стойно,
потънала кротко в зеленина,
чакаше пясък от своя стопанин…
Дуварът, старият бе за ремонт,
ала белокосият самарянин
спеше на припек до котака Едмонт.
Само бях чувал.
Бе пролетно, румено…
Каква война и
Какъв ти конфликт!?
Някъде нещо беше оспорвано…
Блъф от игра, 
политика
и… квит.
Нямаше…
Нещо земята разтресе…
Някакъв трус ли?
Дъхът се скова…
Господи!?
Гледам котакът обесен,
дядото с откосен залп закован.
Господи!?
Плъзнах в килера по пода,
свих се уплашен, безкръвен и блед…
маска с калашник оглеждаше входа.
Гръбнакът се сбръчка. Скова ме лед.

Стреснат, стъписан, отворих очите…
Пак този сън ли?…
Сърцето ми в пот…
Кошмарът отминал, тровеше дните
с лудата кръв на отровен живот.

Утрото бледо пак зазорява.
Завехнали рани.
Народът бос.
Мотор враждебно вие с охрана,
а някъде пeе безгрижно кос.   

Само бях чувал…
                1999г.
"СВЕЧЕРЯВАНЕ НА ДОБРОТАТА"