Владо Любенов - Любовная лирика, перевод

Дойде при мен жената на приятел,
във късна, много късна черна нощ.
Навън вилнееше помитащ всичко вятър,
подобно хищник с нечовешка мощ...

Аз спуснах белите красиви щори.
Тя - миглите над черните очи.
И съвестта във нас не проговори...
Бе много по-красиво да мълчи...

И мина цяла вечност... И тогава...
"Вън вятърът..." - тя каза с дрезгав глас.
И мина цяла вечност... И тогава...
"...виновен е..." - довърших тихо аз...

Тя дръпна роклята и страшно чисто гола
изправи се настръхнала в нощта...
А аз седях и плачех сам на стола,
изгубил най-красивата мечта...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Пришла ко мне однажды черной ночью
Такая ночь, что нет её черней
И на меня набросилась по-волчьи
Жена приятеля — и как не покраснеть.

Я опустил до пола свои шторы
Она ресницы чёрных своих глаз
К нам совесть не пришла на разговоры
Теперь молчанье украшает нас.

Минула вечность и она сказала
«Виновен ветер» — я не возражал
Ещё одна эпоха миновала
«Конечно»  - я решительно сказал

И вот стоит она совсем нагая
На всё давно готовая уже
И плачу я, и слёзы утираю
И что-то умерло в пристыженной душе


Рецензии