Владо Любенов - Последна доза, перевод

Животът дари ме с красиви жени, -
неизмислени, цветни… обаче,
все чакам онази, в последните дни,
която над мен ще заплаче…

Ще приема последната доза морфин,
да забравя за болното тяло,
и тогава, през залеза розово-син,
тя ще дойде, облечена в бяло.

Ще погледне дали е системата в ред,
ще разроши ми с пръсти косата,
и ще каже: “Аз знам, ти си онзи поет,
толкоз нежно възпял Красотата…”

Ще повярвам на тази надвесена гръд,
и на пръстите, нежност събрали,
и ще знам, че готов съм да мина отвъд,
ако някой така ме пожали…

“Кажете, какво да напрая за Вас…” -
ще прошепне, преди да заплаче.
“Съблечи се, за миг да те видя в анфас!” -
ще прошепна, изгубен във здрача…

…И тъй копче, след копче, след копче в
нощта, ще разкрива тя своето тяло…
И тъй вкопчил се, вкопчил се в миг красота,
ще остана в живота изцяло!

И ще светят пак в синьо вън двете брези,
като в приказна нежна поема,
и преглътнал най-сладките женски сълзи,
ще изключа аз свойта система…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Женщин красивых дарит мне жизнь
Ярких и с стройных однако
Где ты такая, ану покажись.
Которая сможет оплакать.

Вколю на последок себе я морфин
Забыть своё бренное тело
Под синий туман и клавесин
Появится женщина в белом.

Конечно вы скажите всё это бред
Но нежно вихор мне взъерошит
И скажет: - «Я знаю, ты классный поэт.
Действительно очень хороший.

Поверю в её я нависшую грудь
И в пальцы, что нежность вобрали
Я лично готов и дальше шагнуть
Ах если бы только позвали.

Скажите, что сделать могу я для вас
Мне шепчет она чуть не плача
Разденься твой видеть хочу я анфас...
Подумалось это удача.

С каждой застёжкой тело её
Только сильней раскрывалось
И растворился я прямо в неё,
А что мне ещё оставалось.

Мы две берёзы, мы две грозы
Хоть разродись на поэму
Тот кто не пробовал женской слезы
Личную выстроит тему...


Рецензии