Споделено

СПОДЕЛЕНО

Много често ми казват,
богата си.
И наистина, аз съм богата.
Имам дом,
деца,
хоби,
приятели…
И за радости
топла отплата.

Много често ми казват,
щастлива си.
И наистина,
аз съм щастлива.
Сутрин  слънце усмихва се,
вечер
рой надежди,
деня ми  сънува.
И вълшебства,
които ме будят,
по- добри,
от добрите приятели
и градини,
които ме чудят,
с малчуганите
изследователи…
А душата ми, атом свободен,
сладостта на мечтите опитва.
И неспирно
богоподобна
към обич и вяра
политва.
Много често ми казват
унила си.
И наистина аз съм унила,
щом бездомници видя изпръхнали
по кошовете с устни да бъркат…
и дечица
от свои отхвърлени,
 дяволска  пудра да смъркат…
Нищетата
ме погва тогава
и изгарям
от странна зараза…
Как „венецът на Бог”
не раздава
любовта си,
а сипе омраза…

Много често ми казват, богата си.
Много често ми казват, щастлива.
Много често ми казват, унила си…
други често ми се  присмиват.

Аз пътувам през тези емоции.
С тях
дълбоко в сърцето проглеждам.
И живота 
прелиствам на порции
а душата ми бисери срежда.