Надежда

НАДЕЖДА               

Отечество,
хора ограбени …
деца
надалеч отлетели,
мъничета
в мрак изоставени
в приюти до кост оголели.

Върховете
нехаят за бъдното…
на  покер залагат живота.
Народът
запратен на дъното  …
разпъват с лъжи за доброто.

И какво ли
в сърцата остава?
Надежда
с надежда да влезе…
истината - събрана жарава
да светне за милост
в онези
разиграли  и яхти, и бойници,
и Родина в едно с политици,
насъбрали
и от покойници
тежки данъци с тежки юмруци.

Колко много животи ограбени …
Колко много мечти прегорели.
Колко пусти места изоставени,
и дворове без глас онемели…
Дали възкръсват
мечтите забравени
завъртели
надежди изтлели?
И годините дълги
на мамене
дали сбират съдби отболели?
Запечатали
дните на драмите
с яростта на нечутите думи,
до воля ли люлят мечтаното
до сърцата на опнати струни,
за да вдигнат от тинята дъното
и да стигне доброто
до всеки,
и да станат за знаме на сбъднати
хоризонти,
безкрайни
в човека…