Юрий Поликарпович Кузнецов - Вина

Юрий Поликарпович Кузнецов
Вина
http://www.stihi.ru/2005/12/19-1098
 

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Вината

В тази църква не сме за венчавка,
тази църква не щем да взривим,
в тази църква дойдохме да плачем,
в тази църква сме - да си простим.      

Потъмняха иконите скръбни
и за никого те не скърбят.
Овлажняха и копия стръвни –
няма вече кого да сразят.

Пълен въздуха с тайна отрова,
неизвестна на нас и света,
и пролазват през купола горе
бурени, по стените текат.

И се вдига земята подмолно,
и затъваме до колене,
че забравихме висши закони,
а духът е в измяна - сломен.

А e пълен светът със заплаха,
като храм е - забравен и сам.
И очите по детски заплакват,
а в нозете се вие трева.

Чисти сълзи текат от очите
и стените пригласят със стон.
И се вият, пълзящи, лозите
сякаш пламнал в нозете ни дом.

1979
Превод: Февруари 2011 г.

ВинАта

В тази цЪрква не смЕ за венчАвка,
тази цЪрква не щЕм да взривИм,
в тази цЪрква дойдОхме да плАчем,
в тази цЪрква сме - дА си простИм.      

ПотъмнЯха икОните скрЪбни
и за нИкого тЕ не скърбЯт.
ОвлажнЯха и кОпия стрЪвни –
няма вЕче когО да сразЯт.

Пълен вЪздуха с тАйна отрОва,
неизвЕстна на нАс и светА,
и пролАзват през кУпола гОре
бУрени, по стенИте текАт.

И се вдИга земЯта подмОлно,
и затЪваме до коленЕ,
че забрАвихме вИсши закОни,
а духЪт е в измЯна - сломЕн.

А e пЪлен светЪт със заплАха,
като хрАм е - забрАвен и сАм.
И очИте по дЕтски заплАкват,
а в нозЕте се вИе тревА.

Чисти сЪлзи текАт от очИте
и стенИте приглАсят със стОн.
И се вИят, пълзЯщи, лозИте
сякаш плАмнал в нозЕте ни дОм.

Вина
 
Мы пришли в этот храм не венчаться,
Мы пришли в этот храм не взрывать,
Мы пришли в этот храм попрощаться,
Мы пришли в этот храм зарыдать.
 
Потускнели скорбящие лики
И уже ни о чем не скорбят.
Отсырели разящие пики
И уже никого не разят.
 
Полон воздух забытой отравы,
Неизвестной ни миру, ни нам.
Через купол ползучие травы,
Словно слезы, бегут по стенам.
 
Наплывают бугристым потоком,   
Обвиваются выше колен.            
Мы забыли о самом высоком      
После стольких утрат и измен.      
 
Мы забыли, что полон угрозы    
Этот мир, как заброшенный храм.
И текут наши детские слезы,      
И взбегает трава по ногам.         
 
Да! Текут наши чистые слезы.         
Глухо вторит заброшенный храм.    
И взбегают ползучие лозы,             
Словно пламя, по нашим ногам.
 
1979 г.

V МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: МЕСТО И ЗНАЧЕНИЕ
В КУЛЬТУРНОМ ПРОСТРАНСТВЕ ЕВРОПЫ"
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186
состоится весной 2012г.


ОСЕНЬЮ (ориентировочно в октябре)2012 ГОДА ПЛАНИРУЕТСЯ
ПРОВЕДЕНИЕ МЕЖДУНАРОДНОЙ КОНФЕРЕНЦИИ
"БОЛГАРСКИЙ ЯЗЫК: КУЛЬТУРНЫЕ ТРАДИЦИИ И СОВРЕМЕННОСТЬ"
МЕСТО ПРОВЕДЕНИЯ КОНФЕРЕНЦИИ - БОЛГАРИЯ