Виктор Варибок Поэт Поет

„ПОЭТ”
Виктор Варибок
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев

ПОЕТ

Поет без крака, без ръце бди,
твори ден и нощ, ден и нощ.
Почукване чуват съседи –
в хаванче май чука си с нож.

Девица след туй ще разнася
франзели с добри стихове.
На зрял портокал аромати
във въздуха песен зове.

Как пише, сега представи си!
Глава в маса удря тоз брат!
И букви в тетрадка с редици
сади. О, любим занаят.

Челото му в тръни и в рани.
Засъхнала кръв, синини.
Той пише поезия славна –
света от тъга да спаси!


Ударения
ПОЕТ

ПоЕт без кракА, без ръцЕ бди,
творИ ден и нОшт, ден и нОшт.
ПочУкване чУват съсЕди –
в хавАнче май чУка си с нОж.

ДевИца след тУй ще разнАся
франзЕли с добрИ стиховЕ.
На зрЯл портокАл аромАти
във вЪздуха пЕсен зовЕ.

Как пИше, сегА представИ си!
ГлавА в мАса Удря тоз брАт!
И бУкви в тетрАдка с редИци
садИ. О, любИм занаЯт.

ЧелОто му в трЪни и в рАни.
ЗасЪхнала крЪв, сининИ.
Той пИше поЕзия слАвна –
светА от тъгА да спасИ!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Варибок
ПОЭТ

Безногий, поэт, и безрукий,
писал день и ночь, день и ночь.
Соседи же, слышали звуки, –
мол, в ступе, он начал толочь.

Девица, потом, разносила
румяные булки стихов.
И запахами апельсинов
наполнен был воздух духов.

И как же писал он, представьте!
Он бил головою о стол!
И сеялись буквы в тетради.
Любил он своё ремесло.

Весь лоб у него был в занозах.
Засохшая кровь, синяки.
Писал он стихи, а не прозу!
Спасая весь мир от тоски.

http://www.stihi.ru/2011/11/06/8906