Галина Губарева-Холодный апрель

ХОЛОДНыЙ АПРЕЛЬ

                Галина Губарева
Апрель… Бродить по улицам пустынным, 
Где над домами грош фальшивый солнца
Сверкает и блистает так невинно,
Как если бы имел он вес червонца.
 Но снег просел, лежит уже небрежно,    
И взгляд стремится в голубое небо,
 Где птица высоко и безмятежно
Парит, и ты желаешь: вот и мне бы
Взлететь. Душа мечтою дышит, 
Но стынет вмиг от ледяной капели. 
И я молюсь: мне только бы здесь выжить,   
Не вспоминать про южные апрели.   
Не вспоминать, забыть, забыть навечно
Про запахи цветущих груш и яблонь.
Но жизнь не ждёт, проходит быстротечно,   
И на ветру холодном руки зябнут.
А солнце врёт и в вышине, ликуя, 
Висит до ночи, не спеша ко сну. 
Из всех времён, пожалуй, не люблю я
Холодную колымскую весну. 
;
ХЛАДЕН АПРИЛ
                авторизиран превод
                на Величка Петрова

http://www.stihi.ru/2011/05/02/8539   

Април…     Броди по улици пусти
слънце фалшиво над него се смей.
Святка невинно  проблясва през пръсти
ледено грее, а в мен червеней.
Снегът е легнал на пътя небрежно
и поглед е вперил към сивия свод
където високо и безметежно
се рее свободно птичият взвод. 
Времето тича да ме пожелаеш
политам към теб в сибирския мраз
дишам мечтата, и в мене играеш.
Леден капчук без тебе съм аз.
Копнежът гони снега да те видя,
спомням си нашия топъл април,
ябълков цвят ароматен се свежда,
но вятърът леден днес те е скрил,

Във висините слънце ликува
над тебе и мен.
Не бърза да спи.
Знаеш любими с обич сънувам
Южната пролет Април как топи.



;
холодный апрель

                Галина Губарева
                Превод Олга Борисова
Април… И лутам се по улици пустинни, 
Като фалшивата жълтица слънце
Блести и свети тъй невинно,
С невинноста на истинска жълтица.
Снегът умекна, разпострян небрежно,    
И погледът се взира в синьото небе,
Където птицата лети свободно
И ти си пожелаваш: тъй приволно
Да литнеш. Душата вдишва таз мечта, 
Изстива изведнъж от ледени кристали. 
И аз се моля: дай Боже, тук да оцелея,   
И да забравя южные априлски дни.   
Не ща да помня, искам да забравя
Ухането на плодови дървета.
Животът пък не спира, и се изнизва
Ръцете брулят сякаш ветровете
А слънцето ме лъжи и се радва
Напича здраво, свети без почивка
От всичките сезони не обичам
Колимска пролет с ледена усмивка
;