Роден край перевод Ивана Трофимова

РОДЕН КРАЙ

на Николай Христозов

Ти ли си...?
Един такъв
далечен.
И къщата...
отдавна отлетя.
Но в мен си близък, топъл и сърдечен
през път от пролет, есен и тъга.
Все тъй те виждам -
ябълка на двора,
под нея мама,
кротнала тъма
а около
усмихнат бляска взора
с белязаната кротост на жена,
повдигнала сърцето ми на птичка,
объркано от детски светове,
с молитвата на букви и чертички
разгънала
вселена върхове.
В душата ми вълшебства и кумири.
И онзи връх за който бях готов
да полетя
да падам,
да умирам
с енигмата на първата любов.
Ти ли си,
все тъй у мен одетствен,
роден край
в сърцето долетял?
И поздрава ти,
среща ме тържествен
и по-добър посреща ме света.
"СВЕЧЕРЯВАНЕ НА ДОБРОТАТА"2011г.


ВЕЛИЧКА ПЕТРОВА

КРАЙ РОДНОЙ
ПЕРЕВОД  ИВАНА ТРОФИМОВА

Ты для меня
И близкий, и далекий.
В иные веси,
Улетев давнын давно,
Делюсь -
Осиротевший, одинокий,
Бедой и радостью
С тобою заодно.
В тревожных снах
Я очень часто вижу,
Как коротает вечер
На крылечке мать.
Под яблоней в саду,
В ночном затишье,
Грустит жена -
Лишь весточка опять+
И чую я,
Душа моя, как птица,
По детски светлая,
Стучится к ним.
Чтоб снова увидать
Родные лица.
Я знаю, что люблю
И что любим.
Пусть вихрь разгонит
Сладкие виденья,
Но Отчий край
В себе я сохраню.
И перед ним,
Коли настанет время,
Я на чужбине
Честь не уроню.
Один ты у меня -
Родной, сердечный.
А преданное сердце
Не соврет.
Живу в мечтах
Пленительною встречей,
Чтоб о любви сказать
Тебе взахлеб.