Истина перевод с болгарского Стафидова В. М
Отричам,
но душата ми те чака…
шепти на вятъра,
звездите врича…
Луната е посланика
а мракът
с името ти
из сърцето тича.
И оживява тихо тишината,
копнежността фантазии рисува,
жаравата припламва в сетивата
за нежността ти стаята бленува.
Жадувам те….
Усмивката ти сладка
къде разтваря устни и ромоли?
Десет мига от вълшебства кратки
и днес са в мен
изпръхнали тополи…
Наистина ли
истината плаче
някога
и тя да е открита...
02.02 2012г.
(перевод с болгарского Стафидова В.М)
Я отрекаюсь,
Но ждёт тебя душа
И звёзды с ветром
Шепчутся смеясь
Плывёт луна
По небу не спеша
За твоё имя
Сердцем помолясь
Тихонько оживает тишина
Фантазия проблемы нарисует
И чувства загораются сполна
И нежность в моей комнате иснует
Хочу тебя
С улыбкой твоей сладкой
И растворю в ней все свои печали
Мгновений десять чудотворных кратких
И тополя
Лишь ветками качали.
Когда-нибудь
И истина заплачет
Когда-нибудь
И истину откроют.
Свидетельство о публикации №112030606382