Николай Ганебных Однажды. Краткий сон Веднъж. Крат

„ОДНАЖДЫ. КРАТКИЙ СОН”
Николай Васильевич Ганебных (р. 1946 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЕДНЪЖ. КРАТЪК СЪН

Будува кралят в тронната си зала,
в дълбоки кралски мисли потопен,
какво си мисли знаем ли, едва ли,
а може в кратък сън да е пленен.

Придворна дама суха и незлобна
изгасва светлините с ясен жест,
осведомявайки с това народа,
че кралят няма да приема днес.

Над Негово величество е виснал
отдавнашен портрет с лика му свеж,
тогаз Величеството гимназист бе,
на седемнадесет години здрав младеж.

А в кралството му всички са щастливи
(макар че може би е сън това),
но юношата от портрета дивен
защо тъй тъжно клюмнал е глава.

На този бял свят много са кралете.
Средзимен студ двореца е сковал
и на момчето здраво от портрета
за краля наш му беше много жал!

                * Международен литературен алманах „Воскресенье” № 18, 2012.


Ударения
ВЕДНЪЖ. КРАТЪК СЪН

БудУва крАлят в трОнната си зАла,
в дълбОки крАлски мИсли потопЕн,
каквО си мИсли знАем ли, едвА ли,
а мОже в крАтък сЪн да е пленЕн.

ПридвОрна дАма сУха и незлОбна
изгАсва светлинИте с Ясен жЕст,
осведомЯвайки с товА нарОда,
че крАлят нЯма да приЕма днЕс.

Над нЕгово велИчество е вИснал
отдАвнашен портрЕт с ликА му свЕж,
тогАз велИчеството гимназИст бе,
на седемнАдесет годИни здрАв младЕж.

А в крАлството му всИчки са штастлИви
(макАр че мОже би е сЪн товА),
но Юношата от портрЕта дИвен
заштО тъй тЪжно клЮмнал е главА.

На тОзи бЯл свят мнОго са кралЕте.
СредзИмен стУд дворЕца е сковАл
и на момчЕто здрАво от портрЕта
за крАля нАш му бЕше мнОго жАл!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Ганебных
ОДНАЖДЫ. КРАТКИЙ СОН

Король, однажды сидя в тронном зале,
В глубокие был мысли погружен,
О чем он думал, мы поймем едва ли,
Похоже, это был короткий сон.

И фрейлина, сухая и незлая,
Одним движеньем выключила свет,
Тем самым всем в округе знак давая,
У короля аудиенций нет.

А над Его Величеством светился
Его далекой юности портрет,
Когда Величество в гимназиях учился
И было вьюноше всего семнадцать лет.

Все в королевстве счастливы, как дети,
(Хотя, возможно, это только сон),
Но юноша прекрасный на портрете,
Был отчего-то очень грустен он.

Немало королей на белом свете.
Шел над дворцом неласковый февраль,
А мальчику на выцветшем портрете
Так было короля седого жаль!

                * Международный литературный альманах „Воскресенье” № 18, 2012.
http://stihi.ru/2012/03/01/6563




---------------
Руският поет и писател Николай Ганебних (Николай Васильевич Ганебных) е роден през 1946 г. в гр. Михайловск, Свердловска област. Завършва специалността физика в Свердловския педагогически институт (1968 г.). Работи като преподавател по физика, информатика и немски език. Пише поезия и проза, превежда поезия от немски и от български език. Публикува стихове в списания, алманаси и сборници като „Урал”, „Проталина”, „Веси”, „Московский Парнас”, „Складчина”, „Добряне”, „Новый дом”, „Наш круг” и др. Председател е на литературното обединение „Петроглиф”, известно като обединител на творците от уралския регион. Автор е на стихосбирката „Светлые ключи” (2004 г.). Живее в гр. Екатеринбург в Урал.