“Трябва някой да е вечен и богат
с това, че ви обича…”
Георги Спасов
В сън от всичките ми дни.
В пясъка на всички нощи…
Аз, езичникът от дим,
с всички богове говорил,
като белег в теб живях…
И като лице на камък
в жива пролетна вода.
С вятър от една измама…
аз – езичникът от дим,
продължил дъха на въглен,
като рана в тебе бил.
Днес не зная в кой ще бъда…
Аз, езичникът без дом.
В сянка от стена и памет.
Искам най- подир подслон
в тялото на Красотата.
Като феникс сред тълпите
да умира и възкръсва,
да ме носи – Нестинарка -
с въглените на бедата…
Аз – езичникът одимен…
в дъно от едно огнище -
днеска няма да умирам.
И защо ли да умра –
някой трябва да дочака,
да остане още буден,
да е вечен, за да бъде
Глас след Втората тръба…
Да ви пренесе Оттатък,
В сянка от стена. И памет.
И насън да ви измисли
нова, по- добра съдба…
глас
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112030405527
Свидетельство о публикации №112030405527
Рецензии