Прибалтийски пейзаж

...димящо, слънцето докосна
                водната пустиня,
обагри кехлибарен лъч
                върха назъбен на елите;
отдръпна се прибоят –
              шлейф на рокля синя –
да стори път на есента
                и на мъглите...

застинала във сън с отблясъци
                разделнослети,
онази лодка
               без весла-окови беше;
и само чайка – сякаш че душа –
                в зигзаг кръжеше
над тялото на този ден,
                изстрелял я в небето.

Превод от руски Георги Миланов


Рецензии