Прибалтийски пейзаж
водната пустиня,
обагри кехлибарен лъч
върха назъбен на елите;
отдръпна се прибоят –
шлейф на рокля синя –
да стори път на есента
и на мъглите...
застинала във сън с отблясъци
разделнослети,
онази лодка
без весла-окови беше;
и само чайка – сякаш че душа –
в зигзаг кръжеше
над тялото на този ден,
изстрелял я в небето.
Превод от руски Георги Миланов
Свидетельство о публикации №112030306339