Атанас Капралов - спомен за утре, перевод

Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея,
а ти едничка ще си с мен
по тихата алея.

Представям си с бастунче как
годините ще пъдим
от свойте пясъчни крака,
макар че сме осъдени…

Навярно някъде пред нас
ще светят кипариси!
Какво ли ще си мисля аз?...
Какво ли ще си мислиш?...

Дано сме толкова добри,
че просто се усмихнем,
преди зелените искри
да ни засипят тихо.

И ще възкръснем след мига,
когато свършва всичко –
в далечен спомен…
…Отсега! –
Обичам те, обичам…

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Боюсь я - дни тому виной,
И с каждым я старее
Но ты останешься со мной
На брошенной алее.

Мы с тростью выйдем погулять
Года спешат, как бегуны
Но нам, давно пора  понять,
Мы не совсем обречены.

Возможно где-нибудь для нас
Сиянье, звёзды, кипарисы
О них мы думали не раз
Они волнуют наши мысли.

Они по-своему добры
Смеёмся мы с тобою
И не минуем той поры
Когда засыплет нас листвою

Но мы воскреснем в тот же миг
И я душой не покривлю
А вспомню старый-старый стих -
Люблю тебя, люблю.