Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети.
Звездата ми в римувани куплети,
взривена от надежди и сълзи,
ще топли нечий недописан стих,
роден от чувствата им мимолетни.
Ездачи на самотни листопади,
на вас се пада жребият нелек
да пълните с поезия граали...
Та всеки стих от дълбините взет,
подобно на свещените скрижали
да пази любовта и в студ и в пек.
Ездачи на самотни листопади
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112030111564
Свидетельство о публикации №112030111564
Рецензии
Добър вечер, Росица!
Аз преведох това стихотворение. Погледни на моята страница, тук е връзката:http://www.stihi.ru/2012/03/10/4685
Олег Глечиков 11.03.2012 00:00 • Заявить о нарушении
Аз преведох това стихотворение. Погледни на моята страница, тук е връзката:http://www.stihi.ru/2012/03/10/4685
Олег Глечиков 11.03.2012 00:00 • Заявить о нарушении