Писмото ти в задъхани куплети
и тревожни откровения за нас
в ръцете ми пулсира с непредвзети
вълнения притихнали, без глас.
И лъхат от недрата му въпроси:
Дали съм днес сама или със друг?
Дали по стъпките ти още, боси,
днес пак вървя премръзнала от студ?
И сякаш редовете оживяват,
за да докоснат бледите страни,
където тихите сълзи чертаят
две мокри криволичещи следи.
Целувам нощем редове познати
Които никога не ми изпрати
Писмо
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112030111550
Свидетельство о публикации №112030111550
Рецензии