Быть может, я придумала тебя. Пер. на болг. , англ

***
Быть может, я
Придумала тебя,
Твой добрый взгляд
И мудрую улыбку.

Но, мили
Одиночества пройдя,
Я поняла давно
Свою ошибку.

Придумала я
Чувства красоту
И душу, счастья
Видевшую мало,

В глазах знакомых
Вижу пустоту
Студеную... Но что же
Я желала?

Зачем, фантазии
Соткав свои,
Тебя осыпала
Любви цветами?

Зачем слагала вновь
Мои стихи, в них
Погасив сердечной
Страсти пламя?

Прощай! С тобой
Нам нечего делить,
Простим друг друга
В этот тихий вечер.

Я постараюсь
Прошлое забыть.
Прощай, мой милый,
Я не жажду встречи.

апрель 2003


***
Перевод на болгарский:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

НАВЯРНО ТЕ ИЗМИСЛИХ В МОЯ СВЯТ

Навярно те измислих
В моя свят,
Добрата ти усмивка
С поглед умен.

Но в дългия ми
Път на самота
Разбрах, че правя
Грешка на изгубен.

Измислих чувствата
За красота
В душата, малко
Щастие видяла.

Но срещам в погледа
Ти празнота
Студена... Ах, какво ли
Съм желала?

Защо фантазиите
Изтъках,
Защо обсипах те
С цветя копнежи?

Защо любовни
Стихове събрах,
Гасейки в тях
Сърдечна страст и нежност?

Прощавай! Тъй далеч
Сме аз и ти,
Да си простим
Сред тази тиха вечер.

Аз ще забравя
Минали мечти.
Прощавай, мили,
Не жадувам срещи.

2006

***
Ударения
НАВЯРНО ТЕ ИЗМИСЛИХ
В МОЯ СВЯТ

НавЯрно те измИслих
В мОя свЯт,
ДобрАта ти усмИвка
С пОглед Умен.

Но в дЪлгия ми
ПЪт на самотА
РазбрАх, че прАвя
ГрЕшка на изгУбен.

ИзмИслих чУвствата
За красотА
В душАта, мАлко
Щастие видЯла.

Но срЕштам в пОгледа
Ти празнотА
СтудЕна. Ах, каквО ли
Съм желАла?

ЗаштО фантАзиите
ИзтъкАх,
ЗаштО обсИпах те ю
С цветЯ копнЕжи?

ЗаштО любОвни
СтИхове събрАх,
ГасЕйки в тЯх
СърдЕчна стрАст и нЕжност?

ПроштАвай! ТЪй далЕч
Сме Аз и тИ,
Да си простИм
Сред тАзи тИха вЕчер.

Аз ще забрАвя
МИнали мечтИ.
ПроштАвай, мИли,
Не жадУвам срЕшти.

***
Перевод на английский язык: ЛЮДМИЛА ПУРГИНА

Perhaps, I only have
Thought you up,
Your clever look,
Your cheering kind smile.

But, having gone along
The drastic path,
I understood my fault,
Undoubtly.

I've thought up such a
Beautiful love feeling,
And soul, which was vain
In happiness.

In native eyes –
I see the only emptiness,
So cold... But that's
Because of naivety!

Why for I was
So keen in weaving
My fantasies, transforming
Them to flowers,

Then showering them
To you, dear?
Why for extinquished
I the fire poems?

Farewell! There's nothing
Really to share
With you today.
Let's then forgive

Each other
In the silent air.
I'll try you to forget.
Without any wish to meet.

2006