Марина Северцева Быть может, я придумала тебя Навя

„БЫТЬ МОЖЕТ, Я ПРИДУМАЛА ТЕБЯ...”
Марина Северцева
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НАВЯРНО ТЕ ИЗМИСЛИХ В МОЯ СВЯТ

Навярно те измислих в моя свят,
добрата ти усмивка с поглед умен.
Но в дългия ми път на самота
разбрах, че правя грешка на изгубен.

Измислих чувствата за красота
в душата, малко щастие видяла.
Но срещам в погледа ти празнота
студена... Ах, какво ли съм желала?

Защо фантазиите изтъках,
защо обсипах те с цветя копнежи?
Защо любовни стихове събрах,
гасейки в тях сърдечна страст и нежност?

Прощавай! Тъй далеч сме аз и ти,
да си простим сред тази тиха вечер.
Аз ще забравя минали мечти.
Прощавай, мили, не жадувам срещи.


Ударения
НАВЯРНО ТЕ ИЗМИСЛИХ В МОЯ СВЯТ

НавЯрно те измИслих в мОя свЯт,
добрАта ти усмИвка с пОглед Умен.
Но в дЪлгия ми пЪт на самотА
разбрАх, че прАвя грЕшка на изгУбен.

ИзмИслих чУвствата за красотА
в душАта, мАлко штАстие видЯла.
Но срЕштам в пОгледа ти празнотА
студЕна... Ах, каквО ли съм желАла?

ЗаштО фантАзиите изтъкАх,
заштО обсИпах те с цветЯ копнЕжи?
ЗаштО любОвни стИхове събрАх,
гасЕйки в тЯх сърдЕчна стрАст и нЕжност?

ПроштАвай! ТЪй далЕч сме Аз и тИ,
да си простИм сред тАзи тИха вЕчер.
Аз ще забрАвя мИнали мечтИ.
ПроштАвай, мИли, не жадУвам срЕшти.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марина Северцева
БЫТЬ МОЖЕТ, Я ПРИДУМАЛА ТЕБЯ...

Быть может, я придумала тебя,
Твой умный взгляд и добрую улыбку.
Но, мили одиночества пройдя,
Я поняла теперь свою ошибку.

Придумала я чувства красоту
И душу, счастья видевшую мало.
В глазах знакомых вижу пустоту
Холодную... Но что же я желала?

Зачем, фантазии соткав свои,
Тебя осыпала любви цветами?
Зачем слагала я свои стихи,
В них погасив сердечной страсти пламя?

Прощай! С тобой нам нечего делить,
Простим друг друга в этот тихий вечер.
Я постараюсь прошлое забыть.
Прощай, мой милый, я не жажду встречи.



* (вариант перевода на английский язык: Людмила Пургина)

Perhaps, I only have thought you up,
Your clever look, your cheering kind smile.
But, having gone along the drastic path,
I understood my fault, undoubtly.

I've thought up such a beautiful love feeling,
And soul, which was vain in happiness.
In native eyes – I see the only emptiness,
So cold... But that's because of naivety!

Why for I was so keen in weaving
My fantasies, transforming them to flowers,
Then showering them to you, dear?
Why for extinquished I the fire poems?

Farewell! There's nothing really to share
With you today. Let's then forgive
Each other in the silent air...
I'll try you to forget... Without any wish to meet...