Моя крехка любов, в този град от бетон
и асфалт, сред ръмжащото стадо
озверели коли, под звезди от неон
аз те губя. Безоките сгради
ще изтрият небето – колко влюбени птици
в тях прекършиха своите крила –
от безкрая на твоите светли зеници.
Мое мило момиче, моя обич, ела
в моя сън… приюти се… там е толкова тихо,
и звездите са истински там...
Все едно, че години косите сребриха,
щом те има в сърцето ми, знам
ще избягаме двама от града вкочанен,
просто моля те само да останеш до мен.
Просто моля се само...
© Copyright: Ангел Веселинов, 2012
Свидетельство о публикации №112022904503
Свидетельство о публикации №112022904503
Рецензии
Красиви и искрени стихове. С уважение: Дафинка Станева.
Дафинка Станева 14.12.2013 15:24 • Заявить о нарушении
Дафинка Станева 14.12.2013 15:24 • Заявить о нарушении