Ще слязат стъпките ти
от картината.
Сред ореховата черупка на нощта
ще се събличат
дълго…дълго
в тъмното
отминалите есени на чувствата.
Зелените стени ще се събличат
от дневната целувка на дъгата.
Нощта е птица-
времето ще скрие.
Там , нейде…сред поточето
в съня ти.
А после ще заглъхват
стъпки.
Избродили у мене самотата.
От тялото олекнало на пътя
ще се разтварят. Бавно.
В прах.
И вятър…
далечност
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112022804797
Свидетельство о публикации №112022804797
Рецензии