Какво е ергосфера - 1999-2000

КАКВО Е ЕРГОСФЕРА
Евгени Алексиев, Красимир Георгиев

http://www.stihi.ru/2011/10/14/76

          КАКВО Е ЕРГОСФЕРА

          Ергосфера е тази секция от пространството около въртяща се черна дупка на границата между нормалния свят и най-голямата мистерия, сред която все още можете да се измъкнете от гравитационния капан, да откриете проходи към нови измерения и алтернативни вселени или да бъдете всмукан от водовъртежа към абсолютния мрак, разградил разстоянията и времето.
          Научният прогрес често ни заблуждава, че природата вече е отворена книга. Заобикалящата ни технологическа цивилизация създава илюзията, че всичко е открито и подредено в определени рационални схеми. Но въпреки несъмнената еволюция на човешкото познание, често оставаме с чувството за тъмни петна в световното битие, сблъскваме се с факти, феномени и личности, предизвикващи нашата самоувереност, които ни принуждават да търсим необходени до този момент пътеки, да си поставяме въпроси, на които не може да се даде отговор. Зоните на научния здрач ни очароват и плашат едновременно, пред тях разумът ни е поставен на тежко изпитание. В търсенето на истината сред това минирано поле, където границата между увереност и съмнение е изключително нестабилна, изследователят трябва внимателно да балансира между информации и твърдения, между мнения на фанатици и скептици.
          Произходът на Вселената, същността и структурата на материята, пространството и времето и пр., и пр. – този невероятен вселенски спектакъл представя поредица мистерии от граничните области на съвременната наука, звучащи много по-шокиращо за нас от сблъсъка с най-необяснимите земни загадки. Те ни срещат с излизащи извън човешките мащаби на възприятие проекти, явления и феномени, които провокират ирационалното ни мислене.
          Научните открития в областта на космологията и физиката на частиците водят до качествено нови обяснения за феномени от областта на паранормалните и екстрасенсорните човешки способности и твърдения на уфологията. А щом учените говорят вече съвсем сериозно за многобройни изолирани вселени, за проходи между различните измерения, за връзки между черни и бели дупки, за директно преместване във времето и пространството, за суперпространство, супервреме и т.н., всичките ни земни мистерии и феномени, тайни и загадки навярно ще намерят своите отговори скоро.
          Черните дупки са звезди с маса, хилядократно по-голяма от масата на Слънцето, които "пропадат" в собствената си гравитация. Когато се образува нова черна дупка, цялата минала история на този мегакъс от всемира изчезва и единствените величини, характеризиращи феномена, са неговата маса и ъгловият момент на въртене. Въображаемата повърхност около черните дупки, наречена от космолозите хоризонт на събитията, определя границата на незавръщане, след която никое тяло не би успяло да избяга от чудовищното гравитационно привличане. В разстоянието между външната зона на хоризонта и статистическата граница на въртящата се черна дупка се вмества областта, наречена ергосфера.
          Според Теорията на относителността всяко материално тяло деформира заобикалящото го пространство–време, а да се прогнозира таванът на деформацията около черната дупка е милиарди пъти по-трудно от предвиждането на реакцията на един луд. Всичко, което се приближава към въртящата се черна дупка, е принудено да се върти в същата посока и космическият капан удивително заприличва на гигантски морски водовъртеж.
          По аналогия нека си представим един рибар на борда на моторница с максимална скорост от няколко възела в час. До определено разстояние от водовъртежа рибарят може да стои "неподвижен" спрямо брега или да управлява корабчето, както поиска, но ако се приближи към водовъртежа, ще бъде повлечен около неговия център. Има две критични разстояния до центъра на водовъртежа, за които рибарят трябва да внимава. Първото е в точката, при която максималната скорост на моторницата се изравнява със скоростта на течението на водовъртежа. След нея рибарят трудно може да поддържа желания курс, дори и при максимална скорост на корабчето в противоположна на водовъртежа посока. Все пак при по-голяма навигационна практика рибарят все още ще бъде в състояние да избяга от хватката на водовъртежа, но ако се приближи до следващата фатална дистанция, при която радиалната скорост на течението към центъра на водната клопка се изравни с максималната скорост на плавателния съд, водовъртежът неизбежно ще го погълне.
          Така е и при въртящата се черна дупка. Ако вместо моторницата си представим един фотон, движещ се със скоростта на светлината, статистическата граница на черната дупка ще съответства на първото критично за рибаря разстояние, а хоризонтът на събитията ще съответства на вътрешната фатална дистанция, под която нищо не може да се измъкне от капана.
          На латински ергосфера означава работеща сфера. Областта между статистическата граница и хоризонта на събитията е наречена ергосфера от американския физик Джон Арчибалд Уиилер заради възможността за извличане на енергия за сметка на ротацията на черната дупка. Английският физик Роджър Пенроуз предлага любопитен механизъм за извличане на звездна енергия чрез изстрелването на снаряди към черната дупка. В зоната на ергосферата снарядите се дезинтегрират, като част от тях пада вътре в пастта на черната дупка, а друга част преодолява капана и се връща към нас с многократно по-голяма от първоначалната енергия. Въртящите се черни дупки могат да се окажат безкраен енергиен резерв за бъдещата земна суперцивилизация.
          И така, какво представлява ергосферата? В нея ние сме на границата между нормалния свят и антилогиката, в нея съществуват проходи между вселенските мистерии и тайните на заобикалящата ни реалност. Както в сърцата на въртящите се черни дупки има проходи към други измерения и алтернативни вселени. В преносен смисъл космическото понятие ергосфера обобщава загадките около нас и вътре в нас и фиксира сблъсъка между фанатизма и догматизма в науката и в културата. В поезията - също.
          През последните години ние написахме поредица от статии в областта на космологията, мистериите на субатомната реалност, парапсихологията, уфологията, загадките на историята, футурологията. Част от материалите обединихме в настоящата поредица, като при подредбата потърсихме не толкова тематичната последователност и публицистичната логика, колкото разстоянията между "обектите" в сложния триъгълник Вселена–Човек–Микровселена, взаимната връзка между отделните феномени и съвременните теории за квантовата същност на Вселената.
          Мнозина твърдят, че реалният свят е вече обяснен и че не е останало нищо важно за откриване. Според тях светът е непоклатим и необяснимото не съществува, следователно не заслужава вниманието на науката. Дискредитирана от самозвани пророци, гадатели лаици, псевдолечители, неопитни писачи на дописки и учени със закостенели мозъци, тематиката на нашата ергосфера е противоречива и ранима, но по пътя през своите 400 000 години човечеството добива имунитет срещу догмата и хоризонтът на представите ни за възможното се разширява непрекъснато. Оказа се, че скоростта на светлината не е предел при предвижването и че причината не винаги предхожда следствието, квантовата телепортация е факт, а развитието на квантовите технологии през последните години преобърнаха представите ни за света. Стана ясно, че нормалният свят без света на феномените е като образ без сянка, като дърво без лист, като слънчева система без слънце. Феномените са неразделна част от нашето битие и е невежество да ги отричаме, само защото не ги разбираме.
          Като свободни интерпретатори на научните мистерии приехме трансдисциплинарен подход при опитите си да обясним необяснимото. Тематиката е завладяваща, но изисква разкрепостеност на духа и определена умствена гимнастика, затова за някои може да се окаже сложна или отдалечена от ежедневните им проблеми. И както при навлизането в космическата ергосфера, при навлизането в тази тематика в началото вие все още ще можете да се откажете от нея, все още ще имате възможността да напуснете сферата на менталния лапидариум. Но ако продължите нататък, ще усетите красотата, силата и вълнението сред вселенските и човешките тайнства, ще усетите взаимната връзка между елементите и нещата и неусетно ще преминете хоризонта на събитията, т.е. границата на незавръщане. И завинаги ще попаднете в капана на неизвестното, на въпросите без отговор. Ще се окажете в черната дупка на мистериите и вече няма да можете да излезете от нея. Няма и да искате.

                Красимир ГЕОРГИЕВ, Евгени АЛЕКСИЕВ