на Румяна
И зимата ще остарее…
Ще се превърнат на зелени листи
дните.
Там, някъде…
зад сивото на хълма ни,
в клавиши
от лъчи и сенки,
ще засънуват лятото
водите в нас,
докоснати от слънчевите шепи…
И зимата ще остарее,
мила.
Под съненото и небе
следобедните облаци ще скрият
в нас спомен за едно море.
Ще гони вятър
съмналите преспи.
А там отлитащото време
един щурец ще приюти.
Очите ти ще знаят,
че сме живи.
И …зимата ще остарее.
От моите… И твоите очи.
и зимата ще остарее...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112022509875
Свидетельство о публикации №112022509875
Рецензии