Чудодейното оздравяване - 1999-2000

Красимир Георгиев, Евгени Алексиев
ЧУДОДЕЙНОТО ОЗДРАВЯВАНЕ



Спасись! Ведь всё в тебе самом!


ЧУДО СПАСЕНИЯ
Спонтанные ремиссии, исцеления неизлечимых болезней Волей, Спасением, Чудом...

                Перевод: Александр Кованов

          Спонтанна ремисия на неизлечими болести или самолечение със силата на волята
          ЧУДОДЕЙНОТО ОЗДРАВЯВАНЕ

          Няма неизлечими болести! Животът опровергава и най-категоричните медицински диагнози. Необяснени от науката процеси могат да доведат до т.нар. спонтанна ремисия на болестта и до чудодейно оздравяване.
          В редица страни се счита за етично болният от неизлечим рак да не се уведомява за състоянието му. Но дали това е правилно? Да оставим настрана въпроса за начина, по който обреченият би могъл да изживее последните си месеци, за проникновенията, до които би достигнал. Оказва се, че по великия вселенски проект реалностите в нашия живот са вместени в по-сложен градеж с неизвестни входове, коридори и етажи. Вече шест хилядолетия се трупат безброй доказателства, че в сложното си устройство човешкият организъм притежава скрити резерви, механизми и сили, които водят до невероятни обрати. Т.нар. Фактор Х трудно се вмества в рамките на официалната медицина, но фактите говорят за неизвестни механизми вътре в нас, предизвикващи истински чудеса. Може би понякога биологичните ни врати се отварят за притока на външни енергии?
          А статистиката сочи, че "чудесата" стават по-често, когато болният знае за състоянието си...
          От черните хроники редовно научаваме за неизлечимо болни, посегнали на живота си. Насажданият в съзнанието ни материализъм утвърди представата за едно едноплоскостно устройство на заобикалящата ни реалност, представа от времето, когато атомът се е считал за последната материална инстанция, оцеляла до времето, когато учените разнищват сложния свят на елементарните частици, различните нива на материята и мистериите на квантовата неопределеност.
          Продължаваме да живеем със страхопочитание към постулатите на медицината, наивно вярвайки, че всичко е вече научно определено и уточнено. И забравяме, че винаги, до последния съзнателен миг надеждата съществува.

          СПОНТАННАТА РЕМИСИЯ

          През 1993 г. 82-годишният Робърт Мур от Дейтън Бийч, Флорида, умира при автомобилна катастрофа. Този банален на пръв поглед случай придобива особено значение, като се има предвид фактът, че според докторите г-н Мур е трябвало да умре 27 години преди фаталния инцидент.
          Човек с приветлив характер, автотехник, през 1966 г. Мур влиза в Уестърн Пенсилвания Хоспитал, болница на град Питсбърг. Диагнозата на лекарите е единодушна и без никаква надежда. Пациентът бил засегнат от неизлечим рак на белия дроб. Метастазите били навсякъде, болестта била в напреднал стадий и каквото и да е лечение било безполезно. Мур бил определен като неоперируем. Очаквайки фатален изход след няколко седмици, лекарите го изпратили вкъщи.
          След пет години Мур се върнал в болницата заради най-обикновена болка в рамото. Направили рентгенова снимка, поразените лекари не намерили и следа от злокачествения тумор! Раковата маса се била стопила напълно, а плевритните кухини на белите дробове – съвършено чисти.
          Отново били изследвани образците от биопсията, направена на пациента пет години по-рано, но диагнозата не била погрешна. Новите изследвания потвърдили, че ракът е бил напълно неизлечим.
          Мур надживял болестта си и повече не е имал контакти с лекари и болници. Остатъка от живота си прекарал спокойно до деня на трагичната катастрофа.
          Медицината определя случая на Робърт Мур като спонтанна ремисия на болестта, но същността на феномена необичайно оздравяване не се променя от предпазливите и често безлични научни дефиниции. Медицинската литература рядко цитира подобни необикновени факти и официалната оценка е за едно необяснимо оздравяване на всеки десет хиляди болни от рак. Но защо на подобен феномен не се обръща достатъчно внимание? Вероятно защото въпросът е неудобен и противоречи на някои догми на официалната медицина. Първата сред тях например – че злокачественият тумор се разраства безкрайно. А според много изследователи задълбочаването на проучванията в областта на необяснимото оздравяване може да се окаже ключът към прогреса на медицината.
          На това мнение са американците Карил Хиршберг и Марк Ян Бараш. Карил е калифорнийска биохимичка, каталогизирала хиляди случаи на спонтанна ремисия на тумори, Марк е лекар с диплома от Йейлския университет, самият излекувал се от рак. Бараш и Хиршберг събрали резултатите от своите проучвания в книгата "Необичайното оздравяване". Изследователите разделили случаите на необичайно оздравяване в шест категории: оздравяване при пълно отсъствие на лечение, при недостатъчно лечение, частична регресия на болестта или търпимост към нея за дълго време, продължително оцеляване за период доста по-дълъг от средностатистическия, оздравяване след алтернативно лечение (хомеопатия, акопунктура, пранотерапия и пр.) и "чудотворни" случаи и оздравяване след поклонения в свети места (т.нар. духовно лечение). Всяка от тези категории води до широка и противоречива казуистика. Фрапиращ е например случаят на оздравяване при липсата на каквото и да е лечение на Карол Кнудтсон от Медисън, Уисконсин.
          През 1981 г. на 52-годишната Карол била поставена диагнозата тумор на гърлото. Прогресията на болестта била очевидна – от устната кухина ракът се разпрострял дотам, че на врата на Карол се появил непрекъснато уголемяващ се израстък. Диагнозата на лекарите била потвърдена в няколко медицински центрове. Примирила се с неизбежното, жената кротко зачакала вкъщи своя край, когато изведнъж установила, че подутината намалява. След няколко месеца нямало и следа от раковото образование, а днес Карол Кнудтсон се показва пред студентите по медицина като пример за спонтанно оздравяване от болест, даваща на засегнатия средно няколко месеца живот.

          ВЯРАТА И ЧУДЕСАТА

          Годината е 1858. Лурд е местност в подножието на Пиринеите в Югозападна Франция. Малката Бернадет Субиру казва, че е видяла Дева Мария в една пещера. Госпожата в бяло й показала някакво място, където да копае, и послушното момиче изкарало на бял свят скрит извор. Лечебен. Оттогава всеки ден хиляди болни се отправят към най-прочутото в света светилище за чудодейно оздравяване. Днес до Пещерата на виденията е издигната внушителна сграда, а болни от рак, паралитици и недъгави се потапят в чудотворния извор с надеждата да оздравеят. И някои наистина оздравяват! Според експертите на всеки хиляда случая на оздравяване, официално признати от съответните медицински комисии, над тридесет могат да бъдат определени като чудодейни.
          Но каква е съществената разлика между необичайното и чудодейното оздравяване? При спонтанната ремисия неизвестни сили в човешкия организъм надделяват над болестта, а при т.нар. намеса с божествен произход оздравяването е светкавично и радикално. Неизлечим рак, който изчезва за шест месеца, е меко казано фрапиращ и крайно рядък случай, но когато един паралитик изведнъж се изправя на крака и прохожда, това води до мисълта за свръхестествена лечебна намеса - за истинско чудо.
          Днес теологичните предпоставки, използвани от Медицинската комисия на Лурд при преценката дали едно оздравяване е чудодейно, са същите, установени през 1734 г. от кардинал Ламбертини (бъдещият папа Бенедето ХІV). За да се твърди, че е станало чудо, има няколко изисквания: болестта да е била много тежка, възстановяването да е пълно и добре документирано от научна гледна точка, пациентът да не е лекуван с никакво лекарство или терапия и оздравяването да е за не повече от седем дни.
          През 1989 г. Ватикана официално призна за чудо случай на оздравяване, станал 13 години по-рано.
          През 1976 г. сицилианската девойка Делиция Чироли постъпила в болница заради силни болки в коляното. След акуратни анализи лекарите констатирали костен тумор на дясната бедрена кост и препоръчали ампутация на крака. Семейството решително се противопоставило и момичето било отведено вкъщи. Метастазите били напреднали и лекарите очаквали бърз летален изход. Като последен краен опит майката завела Делиция на поклонение в Лурд. Къпали няколко дни девойката в чудодейната вода и я върнали у дома. И ето че по Коледа Делиция станала и излязла от къщи. Била много слаба, тежала само 30 кг, но се движела сама и вече не изпитвала болки. Няколко седмици по-късно отокът на крака й изчезнал напълно и малката се върнала към нормалния си живот.
          Ракът изчезнал, но оздравяването не станало мигновено и коляното на момичето се нуждаело от медицински корекции, затова комисията, натоварена да проучи случая, постановила чудото чак след 13 години дискусии.

          ФАКТОРЪТ Х

          И така, хиляди случаи на необичайно оздравяване са добре документирани, но още никой не е в състояние да разбере механизма на този феномен. Наричат мистериозния излечител Фактора Х, неговото търсене се превърна в истинска мисия за медиците и специалистите, посветили се на тази област.
          Факторът Х е ключът. Оздравяването става, защото вътре в нас нещо се отключва. Но какво? И защо това се случва само на малцина късметлии?
          Хипотезите за механизмите на необяснимите оздравявания могат да се групират в няколко направления:
          За енергията, която лекува. Древните египтяни са я наричали "Ка", китайците – "Чи", индуистите – "Прана". Това е жизнената сила, която съзнателно или несъзнателно може да бъде насочена към оздравяването на тялото. На практика тялото само се лекува, а жизнената енергия засилва нашата имунна защита, активизирайки някои гени, способни да разрушат раковите клетки.
          За действието на съзнанието. Силното желание да оздравееш, съчетано със способността да изработваш позитивни ментални представи, стимулиращи оздравяването.
          Не трябва да се подценява ролята на терапиите и лекарствата. Химиотерапията преди всичко, но също и новите експериментални терапии като например базираните на интерферон и ендорфин.
          Много специалисти смятат за важен и т.нар. емотивен фактор – решаваща за оздравяването е средата, в която болният живее, и любовта на близките му.
          Дискутира се и ролята на вярата и молитвите. Освен че притъпява страданието във физически план, молитвата носи утешение. Чудодейното оздравяване би могло да се "отключи" и от интензивната емоция на болния при посещение на свято място като Лурд или Междугорие.
          По всяка вероятност оздравяванията при неизлечими болести са следствие от комбинации на различни механизми и е много трудно да се определи кой от тях именно е Факторът Х. Някъде чака отговорът! За да го открием обаче, медицинското търсене трябва по-упорито да се насочи към тази все още недостатъчно изследвана област.

           ***     ***               

           През последните години редица авторитетни медици сериозно разглеждат въпроса за чудодейното оздравяване.
          Роджер Пилон, президент на Международното медицинско бюро в Лурд: – Нека засега определим някои факти като необяснимо оздравяване, а един ден научният прогрес ще ни предостави обяснение. Във всеки случай разбираемата ми предпазливост на медик се стопява пред фрапиращите случаи...
          Р. Кортезини, професор по хирургична патология, президент на Ватиканската медицинска консултативна комисия: – Предпочитам термина необяснимо вместо чудодейно оздравяване, въпреки че често съм объркан пред необясними случаи и факти, поставящи под съмнение цяла серия научни принципи...
          Дж. Болеа, професор по психиатрия в Римския университет: – Всеки болен има в себе си своего рода скрит лечител, който в определен момент може да излезе наяве. Понякога тази сила се стимулира чрез медицинската намеса, а понякога стимулът произтича от на пръв поглед травматично събитие, което обаче има терапевтичен ефект...


                Евгени АЛЕКСИЕВ, Красимир ГЕОРГИЕВ


ЧУДО СПАСЕНИЯ (перевод с болгарского языка на русский язык: Александр Кованов)

          Спонтанные ремиссии, исцеления неизлечимых болезней Волей, Спасением, Чудом...
          СПАСИС! ВЕДЬ ВСЁ В ТЕБЕ САМОМ!

          Нет неизлечимых болезней! Жизнь опровергает окончательные медицинские диагнозы. Необъяснимые наукой процессы могут привести к так называемым „спонтанным ремиссиям” болезни и чудесному исцелению.
          Во многих странах правилом этики стало – НЕ СООБЩАТЬ, неизлечимо больны раком об их состоянии… Правильно ли? В стороне остаётся вопрос: как бы человек прожил свои последние месяцы? Чего бы достиг? Оказывается, что Великая Экуменическая Реальность проекта нашей жизни помещается в более сложные конструкции с неизвестными входами, коридорами и этажами.
          На протяжении шести тысячелетий накоплено огромное количество доказательств того, что сложное устройство человеческого организма имеет много скрытых резервных сил и механизмов, которые приводят к удивительным поворотами.
          Х-фактор, трудно вписывающийся в официальную медицину, предоставляет факты наличия неизвестных механизмов внутри нас, творящих настоящие чудеса. Может, иногда открываются „биологические двери” для притока энергии извне? Факты неопровержимо говорят сами за себя. Механизмы внутри нас, творящие настоящие чудеса ЕСТЬ!
          Статистика показывает, что „чудеса” происходят чаще, когда БОЛЬНОЙ ЗНАЕТ О СВОЁМ СОСТОЯНИИ. Материалистическое воспитание утвердило в нас „однобокое” отношение к окружающей действительности. Теория строения атома, научные представления о времени и пространстве, заставляют нас жить в постоянном страхе перед постулатами медицины. Мы безнадёжно понимаем, что всё уже изучено и научно определено.
          Но, нужно помнить!!! До последнего всплеска сознания ЕСТЬ НАДЕЖДА – „спонтанная ремиссия”...

          СПОНТАННАЯ РЕМИССИЯ

          В 1993 году 82-летний Роберт Мур (Дайтона Бич, Флорида) погиб в автокатастрофе. Случай достаточно тривиальный. Но, по словам врачей, Мур должен был умереть за 27 лет до роковой аварии.      
          Мур, человек с дружественным, общительным характером, в 1966 году поступил в городскую больницу Питтсбурга (Западная Пенсильвания) с диагнозом „рак лёгких”. Диагноз врачей не вызывал сомнений. Многочисленные метастазы во всех органах на последней стадии болезни… Любое лечение было бесполезным. Мур был определён врачами как „неизлечимый”, и отправлен домой.
          Пять лет спустя, Мур обратился в больницу из-за боли в плече. Рентгенологические исследования повергли врачей в шок: Злокачественная опухоль практически исчезла, плевральные полости лёгких были чистыми… Образцы тканей, взятые методом биопсии подтверждали диагноз стадии рака лёгких в неизлечимом состоянии…
          Мур спокойно провёл остаток своей жизни без врачей и больниц. Вплоть до дня трагической аварии…
          Подобные факты часто цитируются в медицинской литературе, посвящённой онкологии, для формальной оценки необъяснимых исцелений. Но почему же этому явлению не уделяется достаточного внимания? Причина – НЕЖЕЛАНИЕ отступать от ДОГМАТОВ ОФИЦИАЛЬНОЙ МЕДИЦИНЫ. Многие исследователи, изучая злокачественные опухоли, определяют неадекватность их роста во времени. А это могло бы стать толчком в прогрессивном развитии медицины.
          Американские исследователи-биохимики Кэрол Хиршберг и Марк Ян Баран из Калифорнии каталогизировали тысячи случаев „спонтанной ремиссии” опухолей.  Марк, выпускник Йельского университета, вылечил себя от рака!!! Они собрали результаты своих исследований в книге „Альтернативное лечение после лечения”, в котором были отражены результаты применения акупунктуры (иглоукалывания), пранотерапии (известной как „Аюрведа”) и других методик. Сюда же были включены примеры „духовного исцеления” через посещение „Святых мест”, что приводит к широкому обсуждению данной темы, противоречащей официальной медицине.
          В 1981 году у 52-летней Кэрролл Кнудсон был диагностирован „рак горла”. Диагноз был подтверждён в нескольких медицинских центрах. Болезнь распространялась и прогрессировала с неумолимой быстротой. Она примирилась с неизбежным, уехала домой. А несколько месяцев спустя опухоль стала уменьшаться. Ещё несколько месяцев спустя от рака не осталось и следа. Данный факт приводится студентам-медикам, как пример „спонтанного выздоровления от болезни”.

          ВЕРА И ЧУДЕСА

          В 1858 году, в маленьком городке Лурд, у подножия пиренейских гор на юго-западе Франции, маленькая девочка рассказала, что она видела Деву Марию в пещере. По её описанию, это была молодая женщина в белом. Она указала послушной девочке место, где нужно было рыть, для того, чтобы найти источник Исцеления.
          Это место стало местом ежегодного паломничества тысяч людей, стремящихся получить видения и исцеление. Зарегистрировано огромное количество случаев исцеления парализованных и больных раком людей.
          Какова же разница между случайным (спонтанным) и „чудесным” исцелением? В „спонтанной ремиссии” неизвестные внутренние силы организма побеждают болезнь. А вмешательство „божественного” происхождения исцеления ускоряет процесс, делает его более радикальным. Онкологические больные исцеляются в течение шести месяцев.
          Сегодня все эти богословские предположения изучаются медицинским комитетом Лурдеса для обоснования чуда. Эти исследования были начаты в 1734 году кардиналом Ламбертини (будущий папа Бенедикт XIV). Чудом стало признаваться только неизлечимо тяжёлая болезнь.         
          В 1989 году Ватикан официально стал признавать чудеса исцеления.
          В 1976 году сицилийская девочка Сира Делитиссия была госпитализирована с сильной болью в колене. После подробного диагностирования, врачи обнаружили опухоль в правом бедре и рекомендовали ампутацию ноги. Семья была категорически против. Девушку увезли домой, хотя метастазы имели явное проявление.
          В качестве последней меры мать девочки предприняла паломничество в Лурд, где девушку ежедневно окропляли „святой” водой. В Рождество Делитиссия вышла из дома на своих ногах. Она сильно ослабла, весила всего 30 килограммов, но боли уже не чувствовала. Несколько недель спустя с ног спали отёки, и девушка вернулась к нормальной жизни.
          Рак ушёл… Но исцеление не происходит мгновенно. Колени девушки лечат традиционными медицинскими методиками. Поэтому Лурдский комитет по чудесам наблюдает её уже в течение 13. лет.

          X FACTOR (ИКС-ФАКТОР) 

          Таким образом, тысячи случаев „аномального исцеления” задокументированы. Но пока никто не в состоянии понять механизмов этого явления. Целители называют некий „Х-фактор”, поиск которого стал реальной миссией для медицинских работников, исследователей в этой области.
          Понятие „Х-фактора” в данном случае является ключевым. Но, что происходит внутри нас? Что разблокирует механизмы, направленные на исцеление? Это знают немногие „счастливчики”.
          Гипотезы, связанные с „необъяснимыми исцелениями”, можно разделить на несколько направлений:
          1. „Энергия жизни”. Древние египтяне называли её „КА”, китайцы – „ЦИ” („чи”), индуисты – „ПРАНА”. Здесь подразумевается „жизненная сила”, которая сознательно или бессознательно НАПРАВЛЕНА НА ИСЦЕЛЕНИЕ ТЕЛА. Известные практики „Ци-Гун” и „Аюрведа” лечат тело, укрепляя „жизненной энергией” иммунную защиту нашего организма.
          Главную роль здесь играет работа сознания, направленная на сильное желание быть здоровым, в сочетании с позитивными способностями на уровне ментальных понятий, направленных на исцеление.
          Мы не должны недооценивать роль традиционного лечения и лекарств. Химиотерапии и экспериментальных методов на основе интерферона и эндорфинов.
          2. „Еmotiven-фактор” – эмоциональный фактор, имеющий решающее значение для исцеления В КАЧЕСТВЕ комфортной СРЕДЫ в отношениях с близкими и родственниками, ВЕРЫ в её истинном смысле, МОЛИТВЫ, как исцеляющего фактора.
          Чудесные исцеления „разблокируются” при посещении „Святых мест”, таких как Лурдес или Медугорье.
          Вероятно, исцеление от неизлечимых болезней вызывается сочетанием различных комбинаций внутренних механизмов. „Фактор-Х” очень трудно выделить. Но, он ждёт ответа! Сочетание медицинского поиска с исследованием неизвестных науке областей, возможно, даст ответ…
               
          ***   ***

          В последние годы ряд авторитетных медицинских „светил” серьёзно рассматривают вопрос о „чудесных” исцелениях:       
          Роджер Пилон (президент Международного медицинского бюро в Лурде): „Давайте, теперь определимся с фактами. Как совместить необъяснимые исцеления с одним днём научно-технического прогресса? Кто объяснит? В любом случае, моя осторожность тает перед поразительными случаями…”
          П. Кортезини (профессор хирургической патологии, президент Ватиканского медицинского консультативного комитета): „Я не принимаю термин «необъяснимые чудесные исцеления»… Хотя, часто озадачен… Необъяснимые случаи и факты ставят под сомнение целый ряд научных принципов…”
          Дж. Болен (профессор психиатрии Римского университета): „Каждый пациент, сам по себе, несёт некую, скрытую СИЛУ ЦЕЛИТЕЛЯ, которая, в определённый момент, может вырваться на свет. Иногда это бывает эффектом стимулирующего медицинского вмешательства, иногда – следствием какого-либо травмирующего события, имеющего КОЛОССАЛЬНЫЙ ТЕРАПЕВТИЧЕСКИЙ ЭФФЕКТ... Однако...”

                Евгени Алексиев, Красимир Георгиев