Зората хитро ми намигна
Сънливо утрото надзърна
в постелята ми от коприна,
зората хитро ми намигна,
понечих тебе да прегърна,
но нещо в мен се преобърна
почувствала дъха ти леден
и сякаш този миг пореден
от ласките ми те изтръгна,
а искам пак да те прегърна
и в люлката на този ден
свенлива аз, а ти смутен
със себе си да те загърна.
Но все за обичта ти жадна
вървя в пустиня безпощадна.
Свидетельство о публикации №112022509593
Аз съм удоволствието да обявим, че преведени и това е вашето стихотворение. Има ли все още превод, ще го намерите - http://www.stihi.ru/2012/02/29/11701
Благодаря ви за вашите стихове.
Прегръщам.
С топло сърце и усмивка,
Олег Глечиков 01.03.2012 00:05 Заявить о нарушении