Отвън,до хоризонта на ятата,
следите още криволичат.
Неизвървените недели се изгубват.
В семейните благоприличия.
Притиснати от здрача в нас.
И нощните си листи.
Поим отминалата страст.
С осъмнали зеници.
Във храстите от самота
ще трепне късна птица.
И за раздялата със теб
у мене ще изхлипа.
От ятото останал глас
ще я дочуе в мрака.
И в нечие добро небе
до късно ще я чака.
И ще мълчи. Като дете.
В едно осиротяло “ сбогом”.
От нас… до двете ни ръце –
осъмнали,
сами,
оловни…
осъмнали думи
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112022204389
Свидетельство о публикации №112022204389
Рецензии