Красимира Колева - Търкулвам се по изгрева, перево

Търкулвам се по изгрева
Бавно стъпвам, следите събирам,
посоки полепват по морни нозе.
Мъглите да изсъхнат простирам
на усукано от кръстопътища въже.
На вятъра риза уших от капчуци
денем за късмет да плисва вода,
от чановете крада медните звуци,
на седенки тайно задяват нощта.

Разплитам звезди, събличам небето
от сребърни нишки навивам кълбо…
Търкулвам се по изгрева, там където
полепва утрото, като прашинка в око.
Преобличам сълза в щастлива орисия
пресявам тишината през дума една.
Ъгълче от сънища в пазва щом скрия,
огнена лумва нестинарска душа.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Тихо ступаю, но след остаётся
Мне направление выберут ноги
Даже туману не удаётся
Скрыть перекрёстки мои и дороги.

Вышью рубашку с узорами ветру
И наколдую, и напророчу
Звон колокольчика по миллиметру
Пусть задевает каждого ночью.

Вышью с красивыми звёздами небо
Нитью серебряной их окантую
В звёздах большая сегодня потреба,
А остальное я вам надиктую.

И как одежду перелицую
Судьбу, чтоб была без единой помарки
И размечтаюсь, и затанцую
Вспыхнет как пламя душа нестинарки.