Красимира Колева - Слънчево огледало, перевод

Среднощни огньове лумнали в сълза,
омайно биле в зениците на самодива.
Късче от крадена риза урочасва съня,
жадно от изгрева роса тайно попива.
Ефирен поглед, изящност, сянка бяла.
Елексир затворен в кристалче свобода.
В танц лудешки до край душа е отдала
окъпана в диханието на мелодия една.
От ритъма тревите вдишват изцеление,
гальовно по устните потичат капки мед.
Ловец на щастие, прошка и търпение,
една магия, пера по дланите безчет.
На разсъмване не заспива самодива,
а се преражда пречистена, опитомена.
Обречена на щастие, влюбена, красива,
с блеснали в очите пламъчета отразени.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

В слезах огни горели и блистали
Роняла в травы их ночная фея
Кусочек сна его лишусь едва ли
Напьюсь росы от страсти пламенея.
Ах этот взгляд изящный тени белой
Как эликсир в кристалле затворенный
Как раз мелодия безумная приспела
Мотив безумный, танец вдохновенный.
И ритм и травы душу исцеляют
И на губах густые капли мёда
И всё что вас на счастье вдохновляет
Дарует их волшебная природа.
Разбудит утром нас ночная фея
Она старалась, снилась и лечила
Я от любви теперь благоговею
И тоже быть счастливой научилась.


Рецензии