Колко са потъналите в мен
дни на стъкленото детство.
Скитникът за тях краде
слънчева вода. От преспа.
Колко ли са – зад една
минала по залез Вяра.
Стъпки на смешник, клошар.
В тиха, запустяла гара…
Колко…там, от всеки стих .
Рай за блянове и вятър.
Думи вечерни. И зли.
Дето в мене бягат.
Дето все бодат очи…
Тиха, суха есен.
В мрака ,сред лица без грим,
търсят още песни…
Няма да ги преброя –
стъпкан път. На други.
В чужди залези от Страх
егото се труди…
преброяване на вечерните думи
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112021804156
Свидетельство о публикации №112021804156
Рецензии